·       Правна помощ

 

 

Тук може да намерите безплатна правна помощ на нашите специалисти: адвокати и юристи с богат опит в областта на семейното право и случаите на домашно насилие.

Експертите ни са готови да ви съдействат с правна помощ и процесуална защита във всички области, свързани посочените по-долу категории, както и с прилежащи и досежни на тях казуси или други юридически проблеми, решаването на които би подобрило и улеснила Вашата актуална ситуация.

 

§  Домашно насилие

 

Какво представлява домашното насилие

Говорим за домашно насилие, когато насилнически действия са упражнени върху Вас от партньора Ви, Вашия баща, дядо, брат, бивш партньор или съпруг, настойник, попечител, приемен родител или партньор на Вашия родител когато той е бил ядосан, вие сте били жертва на домашно насилие.

Домашно насилие включва всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Дори заплахи, които не са свързани с физическо насилие, са знак за проблем. Ако някога сте били удряни, наранявани физически или заплашвани с нараняване, ако често Ви обиждат или Ви крещят, Вие сте жертва на словесно насилие.

Ако някои от лицата изброени по-горе често Ви крещи, обижда Ви, оскърбява Ви или Ви удря, отнася се с Вас като с предмет, който му принадлежи, постоянно Ви контролира, заповядва Ви, взима еднолично всички решения, не се съобразява с Вас и не се интересува от Вашето мнение, държи се жестоко с Вас, лесно губи контрол, хвали се с това, че се държи лошо и с другите, налага сексуални отношения против Вашето желание и Ви заплашва, опитва се да Ви манипулира, да Ви изнудва, употребява наркотици и алкохол и склонява и Вас да ги употребявате и тн.

Ако дори едно от изброените неща се случва с Вас, може да се говори за насилие.

Как да се защитим?

Всяка трета жена в България е жертва на домашно насилие. Ситуациите на домашно насилие често не са коментирани от хората, които ги претърпяват, често системно, поради срам или тъй като очакват да срещнат неразбиране. Нашият опит показва, че в повечето случаи, когато споделите с приятели и близки, ще откриете, че част от тях също изживяват подобни моменти. Понякога, ние дори не разпознаваме, че върху нас се упражнява насилие, тъй като свързваме насилието единствено с физически проявления. Съгласно Закона за защита от домашно насилие обаче, насилието също може да бъде психическо, емоционално, финансово, като когато малолетно или непълнолетно дете присъства на подобни сцени, то също се счита за жертва на насилие съгласно закона и последният предлага защита и за детето. Законът за защита от домашно насилие позволява на всеки един индивид, който е обект на насилие по лесен и бърз начин, в опростена форма да подаде до Районния съд по местоживеене молба за незабавна защита, като в тези случаи съдът прилага улеснено и ускорено производство с оглед да осигури защита по възможно най-бърз и ефективен начин. Мерките за защита от домашно насилие, които съдът може да постанови са:

1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;

2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;

3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;

4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;

5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;

6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Тези мерки могат да бъдат наложени от съда за срок от за срок от три до 18 месеца, като съдът налага на извършителя във всички случаи и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Нашите правни експерти – адвокати с богат опит в областта на защитата от домашно насилие, са на Ваше разположение, за да Ви съдействат безплатно и да Ви помогнат да се защитите. Не отлагайте! Свържете се с тях веднага и те ще Ви помогнат! Натиснете тук.

 

§  Насилие на работното място

 

Насилието на работното място е често срещан феномен, поради което за него съществува точен термин: „мобинг”.

Често жертвите на насилие на работното място смятат, че те са виновни за лошите ситуации, като психическото насилие над служител може да се извършва от колега, началник, а и в редки случаи от колеги на по-нисък пост от жертвата. Феноменът се среща в различни форми. Предполага се, че съществуват около 45 различни форми на психическото насилие на работното място. Ако някой от посочените знаци е налице във вашия случай, то тогава вие също сте жертва на психически тормоз.

 

1. Говоренето зад гърба на някого и разпространяването на клюки, които уронват репутацията му или се подиграват с достойнството му.

2. Карат Ви да вършите унизителни задачи.

3. Нападат националността на служителя, религиозните му вярвания или сексуалната му ориентация.

4. Всяко усилие и постижение на работното място се оценява негативно.

5. Подиграване с физическите характеристики или поведението на жертвата.

6. Пренебрегване на жертвата, въпреки че тя се опитва да влезе в контакт с колегите или началника си.

7. Изолиране на жертвата чрез прехвърлянето й към друго работно място и даване на нареждания на колегите да го/я избягват.

8. Жертвата не получава други задачи, а колегите получават работата на жертвата.

9. Жертвата е накарана да изпълнява безсмислени задачи или задачи, които са на други служители, намиращи се по-ниско в йерархията на компанията.

10. Непрестанно критикуване на работата и хокане на служителя.

11. Както устни, така и писмени заплахи, тормозене по телефона.

12. Прекъсване на речта, подмятания.

13. Сексуален тормоз, физическо нападение и заплахи с физическа саморазправа.

14. Възлагане на задачи, които застрашават здравето или причиняват финансова вреда на служителя.

Насилието на работното място има и множество други измерения.

Какво можете да направите, за да предотвратите насилието на работното място.

На първо време, едно от най-успешно практикуваните похват за справяне на насилие на работното място е процедурата по медиация, при която специално обучени трети неавицими лица (медиатори) подпомагат осъществяването на диалог между страните с цел постигане на решения на проблема. Можете още сега да получите съдействието на нашите медиатори, които са готови безплатно да Ви осигурят помощ за успешното решаване на Вашия проблем. За целта, просто натиснете тук.

Някои съвети, които биха били полезни за Вас в случай, че срещу Вас се упражнява насилие на работното Ви място са:

-        Съберете доказателства за умствено насилие. Тъй като е трудно да се докаже, ще ви трябва доста търпение и здрави нерви.

-        Информирайте своя работодател за извършените спрямо мен нежелани действия.

-        Потърсете помощ от началниците си,отделът за Човешки ресурси или от хората, които отговарят за въпросите, свързани със здравето на служителите. Оплакването Ви трябва да бъде адресирано, без значение писмено или устно, до работодателя, а не до прекия ръководител или просто до някой висшестоящ. Ако сте жертва на началника си, обърнете се към своя синдикатили специалист по трудова медицина.

-        Посетете психиатър или споделете опита си с хора, които са в същата ситуация като вас.

Ако сте депресирани, без самоуважение, изтощени, страхувате се от неуспех и от това да се изложите, или ако се изолирате от света все повече и повече в резултат на положението ви в работата, възможно е и вие да сте жертва на „мобинг”. Затова е важно да се изправите срещу това и да защитавате правата си.

 

Кодексът на труда предлага множество опции за ефективна защита на служителя. Съгласно КТ работодателят е задължен от закона да защити служителя от всички форми на дискриминация и тормоз на работното място, както и да пази достойнство му по време на работния процес. Той не само не трябва да извършва, но и да не допуска наличието на тормоз срещу някой от служителите си. При неизпълнение на тези свои задължение той носи отговорност. При получен сигнал за насилие, работодател е длъжен да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза и да наложи (ако прецени за необходимо) дисциплинарно наказание спрямо извършителя. В противен случай, че извършителят не преустанови тормоза, работодателят има право да започне дисциплинарно производство спрямо него. На база тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, работодателят ще реши дали ще наложи дисциплинарно наказание и какво да бъде то. Възможните наказания са забележка, предупреждение за уволнение или уволнение.

Ако работодателят не предприеме мерки, имате право да се обърнете към Комисията за защита от дискриминацията и Инспекцията по труда, където имам възможност да подам жалба срещу работодателя си.

В тази ситуация, когато работодателят не предприеме мерки, той подлежи на санкция. Тя може да се изразява както в глоба до 2000 лв., така и в по-тежко наказание.

Тормозът на работното място, освен че е дисциплинарно нарушение, в някои случаи може да представлява и престъпление. Tова би било например, ако срещу служител е извършена физическа травма, груба обида, принуда, сексуално насилие и други. В тези случаи, можете да се обърнете към полицията

Можете да потърсите и безплатно съдействие от нашите медиатори, адвокати и психолози.

 

 

 

§  Трудово-правни спорове

§  Сексуално насилие

§  Трафик

 

§  Развод

Бракът се разтрогва само по съдебен ред, като съществуват два вида развод. Първият е по взаимно съгласие, а вторият – по исков ред.

При първия вид, съпрузите могат да постигнат взаимно съгласие за прекратяване на брака. При развод по взаимно съгласие съпрузите следва да постихнат споразумение относно следните последици от прекратяването на брака: местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода. Така постигнатото споразумение се одобрява от съда, като съдът може да поиска становище от Дирекция „Социално подпомагане” с оглед последиците от развода относно упражняването на родителските права. В този случай съдът следва да се увери, че съгласието за развод на двамата е сериозно и непоколебимо. За целта съпрузите следва да се явят лично в открито съдебно заседание и да потвърдят взаимното си сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В случай, че някой от съпрузите не се яви , без уважителна причина, делото се прекратява. Ако пък споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.

До развод по взаимно съгласие може да се стигне когато страните още при завеждането на делото са избрали този ред за прекратявнавето на брака, съответно са постигнали съгласие относно последиците от прекратяването на брака, отразени в споразумението между тях. ако съдът се убеди, че съгласието на съпрузите е сериозно и непоколебимо и споразумението им не противоречи на закона и е в интерес на децата, разводът се допуска и споразумението се утвърждава с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.

При втория вид развод, а именно при развода по исков ред, страните, вероятно, са направили опит да се споразумеят и разведат посредством развод по взаимно съгласие, но този опит се е оказал неуспешен. Ако такъв опит не е направен, съветваме клиентите се да проведат разговори с другата страна за развод по взаимно съгласие. В случай, че разводът по взаимно съгласие е невъзможен, то съгласно чл. 49 от Семейния Кодекс „Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.”. От този текст се вижда, че законодателят изрично е посочил основанието за завеждане на иск за развод, а именно бракът да е „дълбоко и непоправимо разстроен”. Не съществува легална дефиниция, какво означава бракът да е дълбоко и непоправимо разстроен, но практиката е приела това да бъде съвкупност от факти и обстоятелства, поради които бракът реално не може да продължи. Съда преценя тези факти и след тяхното доказване постановява решение, дали бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и дали следва да се прекрати. Лицето, което завежда делото за развод, е ищец, а лицето, срещу което е заведено делото, е ответник.

 

Ищецът подготвя и подава искова молба, която трябва да отговаря на изискванията на ГПК и да съдържа: данни на страните; адресите им; изложение на фактическата обстановка и фактите, въз основа на които твърди, че бракът следва да се прекрати; доказателства

Съдът задължително разглежда въпросите за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Съгласно чл. 321. (1) от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Макар да е изрично упоменато, че и двете стани следва да се явят лично, практиката е делото да се гледа и само при явяването на ищеца. Идеята на личното явяване е останала от духа на миналият семеен кодекс, според който съдът трябваше да се опита да помири страните /при развода по взаимно преди промяната на СК имаше едно помирително заседание/. Към момента единственото задължение е ищеца да се яви лично /макар кантората ни да се е сблъсквала със съдебни решения, при които ищеца не се е явявал лично, а е бил представляван от адвокат/.

По време на съдебното заседание страните могат да постигнат съгласие относно развода и да поискат от съда да утвърди постигнатото между тях споразумение за развод /което представлява промяна на производството в развод по взаимно съгласие/. Ако не се стигне до подобно съгласие, всяка от страните излага своите доказателства, като ищецът е този, който трябва да докаже на съда, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, че не е в полза на страните и обществото, че не може да продължи и следва да се прекрати. Страните могат да поискат съдът да се произнесе относно вината за развода, като последиците от това са, че виновният съпруг заплаща всички съдебни разноски на другия. Съдът не се произнася служебно относно вината, а само ако това бъде поискано от някоя от страните. Ако няма произнасяне за вина, разноските остават по начина, по който са направени от всяка от страните. Ако съдът трябва да се произнесе относно родителските права, по делото участва и представител на „Социално подпомагане”, който изготвя становище в социален доклад.

Съдът взема своето решение на база предоставените доказателства и, ако се убеди в твърденията на ищеца, постановява решение за развод.

Можете да потърсите и безплатно съдействие от нашите медиатори, адвокати и психолози. Натиснете тук.

 

 

§  Родителски права

 

Като родител вие носите отговорност за възпитанието, образованието и имуществото на вашите деца. Имате право също така да ги представлявате пред закона.

Във всички страни от ЕС майката автоматично носи родителска отговорност за детето си, както и бащата, сключил брак с нея. Обикновено родителите упражняват тази отговорност съвместно.

Но правилата за това дали баща, който няма сключен брак с майката, има тези права и задължения са различни в различните страни.

 

 

В случай на развод или раздяла е важно да се определи как ще се упражняват родителските права: дали децата ще живеят само с единия родител или с всеки от тях поотделно, като се редуват. Вие и бившият ви партньор може да опитате да се споразумеете по този въпрос. Ако не успеете да постигнете споразумение, въпросът се отнася до съда, който ще определи :

-        кой ще упражнява родителските права,

-        дали това ще става самостоятелно или съвместно,

-        кой ще взема решения за образованието на детето,

-        кой ще управлява имуществото на детето и други подобни въпроси.

 

Когато поведението на родителя представлява опасност за детето или е налице невъзможност на родителя да полага грижи за него, районният съд по настоящия адрес на детето е компетентен да вземе съответните мерки.

В зависимост от конкретните обстоятелства, молбата може да съдържа искане за:

ОГРАНИЧАВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:

-        когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето;

-        когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.

Мерките, които съдът може да вземе са: да отнеме някои от родителските права или да постави условия за упражняването им; да промени местоживеенето на детето и др.

ЛИШАВАНЕ ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА:

-        в особено тежки случаи на опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето или при обективни причини, налагащи лишаването от родителски права;

-        когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.

 

Съдът разглежда молбата в открито съдебно заседание, в което се изслушват прокурорът, представител на Дирекция „Социално подпомагане”, родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска и детето – при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето.

С решението, с което молбата се уважава, съдът определя и издръжката на детето и мерките относно личните отношения между родителя и детето. Решението може да се обжалва по общия ред – в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му. Жалбата се подава с препис за другата страна и за прокурора, който участва в производството като контролираща страна и квитанция за внесена държавна такса по сметка на въззивния съд в размер на ½ от внесената по сметка на първоинстанционния съд държавна такса.

При изменение на обстоятелствата, наложили ограничаване или лишаване от родителски права, или налагане на определени мерки съдът може да ги измени или отмени. Родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.

В случаите на ограничаване или лишаване от родителски права съдът съобщава служебно на общината по постоянния адрес на родителя за вписване в регистъра на населението на лишаването, възстановяването на родителските права или промяната на мерките.

Лицата, на които съдът е възложил грижи за детето:

-        не придобиват родителски права и задължения;

-        могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи;

-        имат право и задължение да живеят с него,

-        имат право и задължение да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси;

-        осигуряват постоянен надзор по отношение на малолетното дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете;

-        могат да искат връщане на детето, когато то се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си;

-        могат да извършват необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност по Закона за българските лични документи, след положително становище на Дирекция „Социално подпомагане”.

Докато е висящо производството съдът може да определи привременни мерки, като вземе предвид становището на Дирекция „Социално подпомагане”. Съдът се произнася с определение, което има сила до влизане в сила на решението по делото. Това определение не подлежи на обжалване, но може да се измени от съда, пред който е висящ спора.

Можете да потърсите и безплатно съдействие от нашите медиатори, адвокати и психолози. Натиснете тук.

 

§  Издръжка

 

Според Семейния кодекс децата имат право на издръжка от родителя, при когото не живеят. Независимо дали с него имате сключен официално граждански брак или са припознати (задължително с документ, удостоверяващ припознаването). Законът определя само минималният праг, който е една четвърт от размера на минималната работна заплата. И съответно, този родител има право на контакти с тях по един справедлив режим на лични отношения.

Това, което можете да направите, щом не намирате начин да се разберете, е:

-        Безплатно да се срещнете и да преуговорите нови условия, с помощта на неутрален и опитен в това медиатор. (натиснете тук). Той ще ви помогне, на двама ви заеднода съставите ясен и конкретен нов план (споразумение) за доброто на общите ви деца;

-        Да подадете искова молба в съда по реда на чл. 143 от СК.*

-        Да съчетаете двете. Като в първото насрочено съдебно заседание, самият съдия ви напъти към медиация. Ако се спогодите, съдът ще въплъти споразумението ви в съдебно решение (със сила на присъдено нещо) и ще прекрати делото.

Въпросът, как се определя издръжката на детето след развод е много често поставян в практиката. Законовата уредба се съдържа в Семейния кодекс и Постановление №38 на МС от 1.07.1985г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца.

Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи.

Съгласно чл. 2 на чл. 142 СК минималния размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която се определя с постановление на министерския съвет и от 01.05.2012г. е 290 лв., съгласно ПМС №300/10.11.2011г. (т.е сумата следва да е 72.5 лв. ) Издръжката не може да бъде определяна или намалявана под минималния размер, съгласно чл. 142, ал. 2 на СК – т.е. не може да е по-малко от 72.5, защото нормата е императивна.

Съгласно Постановление №38 на МС от 1.07.1985г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, чл. 1 размерът на месечната издръжка, която родител дължи на ненавършилото пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно число в границите от 30 до 80 лв. Нормата на чл. 142, ал. 2 обаче е въведена с новия Семеен кодекс от 2009г. и дерогира компетентността на МС да определя горна и долна граница в абсолютно число (съгл. чл. 85 от СК (отм), който казваше, че издръжката се определя в граници определи от МС). От наша гледна точка, дори самото поставяне на граници на размер на издръжката в абсолютно число, принципно не отговаря на интересите на детето и задължението за съобразяване с възможностите на родителя, дължащ издръжка. Така или иначе, с оглед нормата на СК, чл. 142, ал. 1, считаме, че чл. 1 от ПМС №38/1985 не следва да се прилага. (в тази посока е и голяма част от съдебната практика)

Според Семейния кодекс, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Законът позволява да се прави конкретна и индивидуална преценка на нуждите на детето и възможностите на родителя, съобразно доказателствата по делото. В този смисъл, следва да се подчертае, че правото на издръжка принадлежи на детето, независимо, че се упражнява чрез родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. При непредвидено нарастване на нуждите на детето (напр. нужда от медицински грижи или образователни потребности и т.н.), съгласно чл. 143, ал. 3 СК след постъпило искане, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения, както и срокът, за който се дължи.

Дори когато издръжката е определена по споразумение между родителите в производство по развод по взаимно съгласие, е възможно да се инициира производство за изменение на размера на издръжката при изменение на обстоятелствата.

Съгласно чл. 51, ал. 4 от СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Подлежи и е въпрос на доказване промяната в обстоятелствата и че са налице обстоятелства, обосноваващи искането за промяна на издръжката – напр. във възможностите за заплащане и/или нуждите на детето и т.н. Промяната може да не е непременно в посока повишаване, защото обратната хипотеза също е възможна (напр. с Решение на СРС от 04.04.2012г. на СРС, III г.о по г.д. №8698, издръжката е намалена от 300 на 80 лв. след проведено доказване, че възможностите за заплащането й на родителя, който я дължи са променени).

В заключение, следва да се обобщи, че размерът се определя след цялостна преценка на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

ВАЖНО!

Увеличението на издръжката не става автоматично с вдигането на МРЗ. Веднъж присъдена от съда, издръжката остава в същия размер до промяна на обстоятелствата, които обуславят нейната промяна. Тази промяна може да бъде извършена само със съдебно решение. Производството започва с искова молба от лицето, което желае увеличението (или неговия законен представител, когато се касае за непълнолетно лице). В исковата молба подробно се описват всички обстоятелства, които налагат исканото увеличение, след което тя се депозира в Районния съд по постоянен адрес на ищеца или ответника, изпраща се препис на ответната страна, която може да депозира отговор в едномесечен срок. След като получи отговора, съдията-докладчик насрочва делото за открито съдебно заседание, в което се явяват страните или техните процесуални представители (адвокати).

След като приключи съдебното заседание (или заседания, ако е повече от едно), съдът се произнася с Решение, с което решава дали са налице обстоятелства за промяна на размера на издръжката и ако се променя, определя конкретния размер на издръжката. Решението подлежи на обжалване пред съответния Окръжен съд в двуседмичен срок. В случай, че не бъде обжалвано в срока, то влиза в сила. Ако се обжалва, делото се гледа от Окръжния съд, като пред него не могат да се събират нови доказателства, а съдът решава делото въз основа на събраните вече такива от първата инстанция.

 

Можете да потърсите и безплатно съдействие от нашите медиатори, адвокати и психолози. Натиснете тук.

§  Развод с чужденец

 

 

Сключен граждански брак с чужденец или между българи, които живеят в чужбина, може да бъде прекратен чрез развод от българските съдилища при условие, че един от съпрузите е бълграски гражданин или има обичайното местопребиваване на територията на Република България.

Националните закони в страните от ЕС ще определят причините, поради които можете да подадете молба за развод или законна раздяла, и съответните процедури. Правилата в различните страни от ЕС се различават значително.

Въпреки това редица правила на ЕС помагат да се определи кои съдилища са компетентни и кои закони се прилагат в случаи, когато става дума за две или повече държави от ЕС — например тъй като вие и вашият съпруг живеете в различни страни или сте от различни националности.

Къде можете да подадете молба за развод или законна раздяла?

Можете да подадете молба за развод или законна раздяла съвместно с партньора си или самостоятелно.

Можете да подадете молбата си в съд в страната, в която:

-        живеете вие и вашият съпруг/вашата съпруга

-        сте живели заедно за последно, ако един от вас все още живее там

-        живее един от вас, ако подавате съвместна молба

-        живее съпругът/съпругата ви

-        живеете, ако:

o   сте живели там поне шест месеца непосредствено преди подаването на молбата и

o   сте гражданин на тази страна.

Ако не сте гражданин на тази държава, можете да подадете молба само ако сте живели там поне една година непосредствено преди подаването на молбата.

-        чиито граждани сте вие и вашият съпруг.

Първият съд, в който е подадена молбата, отговаряща на тези условия, има правомощия да вземе решение за вашия развод.

Съдът, който има компетенции да превърне една законна раздяла в развод, е съдът в страната от ЕС, който е взел решение за законната раздяла, доколкото това съответства на правилата в страната.

Съдът, който има компетенции да се произнесе по развод, може също така да вземе решение по въпроси, свързани с родителската отговорност, ако детето живее в тази страна.

 

Кои закони важат за вашия развод или раздяла?

Става ли дума за две или повече страни от ЕС — например тъй като вие и вашият съпруг сте от различни националности или живеете не във вашата, а в друга страна от ЕС?

Правото, което важи за вашия развод, не е непременно правото на страната, в която сте подали молба за развод.

17 държави от ЕС са приели единен набор от правила за определяне на това кое право трябва да важи при трансгранични разводи. Тези държави са: Австрия, Белгия, България, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения и Испания.

Във всяка от тези 17 страни вие можете да се споразумеете със съпруга/съпругата си да важат законите в областта на развода на:

-        страната, в която живеете вие и вашият съпруг/вашата съпруга

-        страната, в която сте живели заедно за последно, ако единият от вас все още живее там

-        страната, на която някой от вас е гражданин, или

-        страната, в която сте подали молбата за развод

Ако не постигнете споразумение със съпруга/съпругата си, съдилищата в тези 17 страни ще прилагат законите на:

-        страната, в която живеете вие и вашият съпруг/вашата съпруга

-        при липса на споразумение — на страната, в която за последно сте живели заедно, ако сте живели там 1 година преди да се обърнете към съда

-        при липса на споразумение — на страната, на която и двамата сте граждани

-        при липса на споразумение — на страната, в която сте подали молбата за развод

Ако подавате молба за развод в друга страна от ЕС, консултирайте се със специализиран адвокат, за да проверите кои закони ще важат във вашия случай и какви ще бъдат последиците.

Признаване на разводи и законни раздели в чужбина

Разводите или законните раздели, постановени в една държава от ЕС, автоматично се признават от другите държави от Съюза. не е необходимо да се преминава през каквито и да е други процедури.

Когато и двамата съпрузи желаят да се разведат, стига един от тях да е български гражданин или да има обичайно местопребиваване в Република България, те могат да се разведат по реда на взаимното съгласие в България, като за това е необходимо да подадат молба за развод , както и да се явят на съдебното заседание по делото.

 

В случай, обаче, че не е възможно страните да се разведат по реда на взаимното съгласие, то съпругът, който е бълграски гражданин или има обичайно местопребиваване в страната и иска да се разведе, може да предяви иск за развод пред българския съд, независимо от това дали неговият съпруг е чужденец и/ или живее извън страната. За целта се подава искова молба до съда за развод, като само по изрично направено искане съдът се произнася по въпроса за вината.

След като исковата молба постъпи в съда, съдът разпорежда препис от същата и от приложените към нея доказателства да бъдат връчени на другия съпруг, на когото се предоставя възможност да подаде писмен отговор на молбата в едномесечн срок от получаването и като в този срок той може да направи своите възражения срещу иска, както и да предяви своите насрещни искове, ако има такива.

Връчването на съобщенията се извършва на настоящия, а ако няма такъв – на постоянния адрес на ответника. Когато обаче, той живее извън територията на Република България и съответно няма регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на Република България се поставя въпросът как ще му бъде съобщено за заведеното дело.

В тези случаи е от значение дали ищецът знае или не адреса на ответника в чужбина.

Ако ищецът не знае адреса на ответника в чужбина, то съобщението до ответника за предявения иск за развод срещу него може да се извърши чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”. За целта ищецът следва да подаде молба до съда, пред който е завел делото, с искане да бъде разрешено връчването да стране по този ред. За да бъде уважена молбата от съда, ищецът следва да представи справка, от която да е видно, че ответникът няма постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, а също така ищецът трябва да декларира и че не му е известен адрес на ответника в чужбина. Ако въпреки публикацията в „Държавен вестник”, ответникът не се яви на делото, то съдът му назначава служебен адвокат на разноски на ищеца, който да представлява ответника по делото.

В случай, че на ищеца е известен адреса на ответника в чужбина, то съобщението до ответника, че срещу него е образувано дело се връчва на известния адрес в чужбина. Призоваването, както и връчването на съобщения и книжа в чужбина се извършва чрез българските дипломатически или консулски представители или компетентните чуждестранни органи. Съдът, пред който искът е предявени се обръщат към тях чрез Министерството на правосъдието. Ако ответникъте е български гражданин, може да се иска съдействието на българските дипломатически и консулски представители във връзка с връчването на съобщението.

С връчване на съобщението, на ответника се указва да посочи адрес на територията на Република България, на който да бъдат връчвани последващите съобщения по делото. Ако въпреки тези указания, ответникът не посочи адрес на територията на Република България, съобщенията се прилагат по делото и се считат за редовно връчени.

В случай, че ищецът посочи адрес, на който да бъде връчено съобщнието до ответника за образувано срещу него дело, но въпреки това връчването не бъде успешно проведено, то съдът, пред който делото е висящо разпорежда връчването да стане чрез публикация в „Държавен вестник”. Ако и в този случай, ответникът не се яви по делото, то съдът му назначава служебен адвокат, който да го представлява по делото.Съдебните решения за родителската отговорност, взети в една страна от ЕС, се признават във всяка друга страна от Съюза без необходимост от каквито и да било допълнителни процедури.

Прилагането на решенията се улеснява от използването на стандартна процедура.

 

Нашите адвокати, експерти в областта на европейското и международно семейно право могат да Ви консултират безплатно.

 

§  Други

За всички Ваши правни казуси, досежни на изложените по-горе категории, можете безплатно да се обърнете за помощ към нашите адвокати.