ПРАВА НА РОДИТЕЛЯ

Въпросът с упражняването на родителските права е един от най-възловите и ключовите въпроси в производството и понякога разногласията само по този въпрос стават пречка да се премине през процедурата по развод по взаимно съгласие.

Често двамата съпрузи претендират упражняването на родителските права, тъй като не е изрично законодателно уредена правната възможност за споделено родителство – традиционно се определя един от родителите, който да упражнява родителските права, а с другия – режим на лични отношения. Тази законова липса – за съвместно упражняване- довежда до влошаване на отношенията между съпрузите, тъй като най-често възможността за установяване на т.нар. режим на лични отношения с единия родител не е адекватна на нуждите и желанията на развеждащите се съпрузи.

Член 59 от Семейния кодекс предвижда, че при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес, като в случай, че постигнат съгласие по тези въпроси, те го формализират в рамките на споразумение, което подлежи на утвърждаване от съд.

Ако не се постигне споразумение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.

Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.

(Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице - психолог.

По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочени от дирекция "Социално подпомагане". Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.

При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението като:

1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;

2. осъществяване на личните отношения на определено място;

3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава.

Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

Решението не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето.Споровете за родителски права се едни от най-често срещаните в практиката, както и споровете за издръжката. Обичайно те се решават в рамките на бракоразводното производство, но в случаите, в които брак не е бил сключван, се разглеждат в отделно производство, както и в случаите, в които се иска изменение на постановени с бракоразводно решение мерки на основание изменение в обстоятелствата.

Според Семейния кодекс, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Законът позволява да се прави конкретна и индивидуална преценка на нуждите на детето и възможностите на родителя, съобразно доказателствата по делото. В този смисъл, следва да се подчертае, че правото на издръжка принадлежи на детето, независимо, че се упражнява чрез родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. При непредвидено нарастване на нуждите на детето (напр. нужда от медицински грижи или образователни потребности и т.н.), съгласно чл. 143, ал. 3 СК след постъпило искане, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения, както и срокът, за който се дължи.

Дори когато издръжката е определена по споразумение между родителите в производство по развод по взаимно съгласие, е възможно да се инициира производство за изменение на размера на издръжката при изменение на обстоятелствата.

В заключение, следва да се обобщи, че размерът се определя след цялостна преценка на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.